Свързани ли са устойчивостта и духовността?

Има ли връзка между устойчивост и духовност? Докато пътуваме през житейските радости и скърби, надежди и страхове, силни страни и несгоди, как поддържаме смисъла и чувството си за себе си? И как реагираме, докато се справяме с предизвикателствата в собствения си живот и света около нас?

Защо дори да разглеждаме устойчивостта и духовността в едно и също изречение? Устойчивост е за способността ни да се адаптираме, да се възстановим или дори да процъфтяваме в лицето на предизвикателства, стрес и несгоди. Устойчивостта е често срещано явление, всеки от нас страда от несгоди в живота си и реагира на тях по някакъв начин. По подобен начин духовността също е универсално човешко преживяване. Духовност може да се разбира най-общо като търсене на смисъл, цел, свещеното или нещо по-голямо от нас самите, предлагащо перспектива и по-висока перспектива за разглеждане на нашето съществуване (Manning и колеги, 2019; Niemiec и колеги, 2020). Трябва да се отбележи, че съдържанието на духовните вярвания, преживявания и практики са толкова разнообразни, колкото и човешкото разнообразие на тази планета.

Духовността може да бъде светска или несветски, религиозен или изобщо не за религията. Според съвременната психология духовността е една от 24-те силни страни на характера, общи за човечеството – във времето, културите, страните и вярванията (Niemiec и колеги, 2020; Парк и Питърсън, 2006; Макграт, 2017). Много проучвания показват, че духовността допринася за човешкото благополучие, взаимоотношения и смисъл в живота (Niemiec и колеги, 2020 г.). Как и къде преживяваме и изразяваме духовността е толкова разнообразно, колкото и човешкият опит от открито, самота и внимателност, до църкви, синагоги, джамии или други свещени места.

Какво общо има духовността с устойчивостта? Духовността може да ни помогне да се укрепим по време на трудни времена и доказателствата показват, че духовността е важен компонент на устойчивостта (Brown, 2017).

Терминът духовна устойчивост е сравнително нова конструкция, която интегрира холистично тези две универсални начинания. Изследванията показват сложни взаимовръзки между устойчивостта и духовността (Manning и колеги, 2019; Смит и Хескет, 2015 г.; Тък и Андерсън, 2014).

Духовната устойчивост включва способността да ангажираме нашите вътрешни ресурси, включително вярвания, силни страни и ценности, а също ангажираме се с външни ресурси, за да поддържаме нашето чувство за себе си, смисъл и цел, когато сме изправени пред предизвикателствата на живота и несгоди.

Духовната устойчивост може да ви помогне да презаредите сърцето, ума и вътрешното си аз. Независимо от нашия произход, всички ние имаме вярвания, на които се опираме при неблагоприятни обстоятелства. Духовната устойчивост може да укрепи нашата човечност отвътре и отвън, тя е като невидим комплект платна, който може да ни помогне да останем изправени или да възвърнем чувството за баланс в спокойствието и бурите на живота.

Духовната устойчивост може да бъде ежедневие и понякога забележително трансформираща, като вътрешен компас, който да ви помогне да се ръководите по време на житейските бури. Вашата духовна устойчивост може да ви помогне да укрепите сърцето, ума и духа си – да живеете с по-голяма цел и да се свързвате с другите, както и с нещо по-голямо от вас самите.

Практикуването на състрадание към себе си може да укрепи устойчивостта и да се слее добре с много духовни традиции. Нашите уязвимости и несгоди не винаги могат да бъдат целунати и направени по-добри, но състраданието към себе си може да укрепи духовната ни устойчивост. Тази практика може да вдъхнови вашата духовна устойчивост, докато се изправяте срещу ветровете на живота.

Събуждане на духовната устойчивост

1. Поканете се на пауза. Съсредоточете се върху успокояваща котва, за да се заземите, като дъха си, ръцете си, звук в заобикалящата ви среда, картина в стаята или изглед на открито.
2. Помислете за предизвикателство, пред което сте изправени в момента. Докато мислите за тази ситуация, внимателно забележете вашите реакции, емоции и чувства.
3. Предложете си доброта, състрадание и думи на утеха. Ако можете, просто наблюдавайте реакциите си, вместо да съдите себе си, другия човек или ситуацията. Напомнете си, че сте хора, част от цялото човечество, уязвими, както всички сме ние.
4. Въздържайте се от самокритика. Самонаблюдението може да е достатъчно точно сега. Ако смятате, че е правилно, можете да помислите какво можете да научите от ситуацията и реакцията си към нея.
5. Върху какво може да искате да помислите допълнително или какви действия бихте искали да предприемете?

Отказ от отговорност: Тази публикация е само за информационни цели. Никакво съдържание не е заместител на консултацията с квалифициран специалист по психично здраве или здравеопазване. © 2023 Ilene Berns-Zare, LLC, Всички права запазени